Четирите ключови ,,С”

Всеки родител иска да даде най-доброто на детето си. Каква е причината тогава толкова се различаваме във възпитателните си подходи? Защо чуваме от родителите си, които вече са баби и дядовци “Ние не сме ви учили така”, “По наше време не беше така”, ”Няма ли да…”

Истината е, че всяко поколение е възпитано според времето, в което живее – според стандартите, които изискват определени качества от личността, за да може тази личност да е адекватна на пазара на труда, за да създаде дом и семейство, за да се впише в някаква общност. А всяко семейство има своя ценностна система и подрежда ежедневието си и правилата си спрямо ценностите си.

В същото време всички ние – и възрастни, и деца, имаме базови потребности. Физичеките са всеизвестни – храна, вода, сън, подслон. Психологическите според теорията на Алфред Адлер са четири, а негова последователка Бети Лу Бетнер ги систематизира по много подходящ начин за широкия читател и ги нарича “Четирите ключови С”.

1. “С” като Свързаност – всеки човек, независимо от възрастта си, от най-малкото бебе до най-възрастният мъдрец, би искал да е част от някаква общност – семейство, група в детската градина, училище, работна среда и т.н. Много хора си тръгват от определена среда защото “не е тяхното” или “не се чувстват на мястото си”. За да се чувстваме свързани, имаме нужда от емпатийно отношение отсреща – да бъдем приети, посрещнати, каквито сме. В същото време искаме да знаем правилата. Усещали ли сте се несигурни, шофирайки на път без пътни знаци – дали карате с превишена скорост, дали не е еднопосочен път, дали сте паркирали на забранена зона…. Появят ли се обаче пътните знаци, дори да не ни харесват правилата, вече се чувстваме Сигурни. Всъщност според Адлеровата теория за да сме свързани, ни е нужна именно сигурност- ясни правила и граници за допустимото поведение и ясно изказани последствия при нарушаването на тези правила. Всеки шофьор е плащал фиш за някакво нарушение, но това не го спира да продължи да шофира, нали? Само му дава ясното съзнание, че е част от общността на шофьорите, в която общност има разписани правила и спазването им е необходимо, за да остане част от нея – иначе остава без книжка и вече не е шофьор.

2. “С” като Способност – ако продължим с метафората за шофьорите, това е придобиването на умения. Надали някой се е научил да паркира от първия път например. Вероятно всеки е молил по-опитен да паркира колата или да я “изкара” от тясно място. Но с времето, след като вече човек се е почувствал шофьор (вече е принадлежен, свързан с тази си роля), продължава своето развитие и се научава на нови неща. Те са ключът да се стигне до следващото С.

3. “С” като Стойност – да знаем кои са силните ни страни , кои са и слабите ни страни. И да можем да гледаме на себе си като смислени и стойностни същества не защото сме най-добри от всички или по-добри от конкретен човек, а защото сме себе си – добри шофьори и не дотам добри кулинари например. Но това, че не сме по-бързи от Шумахер, не ни прави излишни като шофьори. Всеки може да допринесе за обществото си със силните си страни – един ще бъде човекът, който често ще се сеща да се обади да пита как сме, друг ще ни помогне с тежкия багаж, трети ще ни консултира каква техника да си купим за вкъщи. Всеки има различна дарба, талант, сила и е ценен именно с нея. Стойността – това е желанието да използваме Способностите си в обществото, с което сме Свързани.

4. “С” като Смелост – последна стъпка в тази своеобразна пирамида на потребносите . Няма как да стигнем до нея, ако не сме изкачили  предходните три стъпала. Представяте ли си да изпреварвате автомомобил на двупосочен път, ако вчера сте взели книжката си и още даже не смеете да кажете, че сте шофьор?! Смелостта – това е увереността да опитаме нови неща и не защото непременно ще се справим с тях, а заради опита – да проверим себе си, а не да се докажем на другите; да преживеем нещо, а не на всяка цена да имаме определен резултат.

След като го обяснихме за себе си  нека с няколко думи го представим през призмата на детското развитие:

1. Детето се ражда в семейството си. То плаче и търси своята майка, която да го прегърне, да му говори нежно, да го полюлее, помилва… постепенно това се случва с бащата, бабите и дядовците – детето вече e Свързано със своето семейство, защото знае, че там намира разбиране, грижа, любов. Знае, че щом има нужда от значим човек, ще намери такъв. Знае също и че в това семейство има определени правила – “Когато удряме, играта спира”; “Когато крещим, не се разбира какво казваме” и др. подобни.

2. Детето расте. Започва да пълзи, прохожда, иска да си налее само вода, да си обуе обувките, да си избере дрешките. Тук е ролята на родителите да отделят нужното време първо за трениране на умението, а после и за експерименти. Да, детето няма да го направи нито бързо, нито идеално, НО ще го направи само и ще е гордо със себе си – и за обутите наобратно обувки, и за блузата наопаки, и за чашата вода, покрай която е разляло 3 пъти. Но пък ще е придобило умение – от една страна да извършва конкретна дейност, от друга страна – умението да опитва, повтаря, да упорства и да не се отказва.

3. Детето вече може да си налива вода. Може би вече ще поиска да налее вода и на мама и татко. Ето това е Стойност. “Аз мога да направя това И ЗА ДРУГИТЕ. И това ме прави щастлив”

4. “Искам сам” казва един ден Вашето дете. И в този ден Вие научавате, че то е пораснало, а Вие се справяте добре – не защото сте идеални, а защото сте ефективни! Ефективният родител знае, че няма винаги да е нужен за всяко действие на детето си.  Защото само едно Свързано, Способно, оСтойностено и окуражавано дете може да поиска да прави ГРАДИВНИ неща самостоятелно. Без страх от провал, с желание да се учи, да преживява, да изследва, да твори, да мечтае.

По четирите ключови “С” се работи съзнателно, целенасочено, бавно и с търпение. Нищо не бива да става на всяка цена, само защото детето е станало на определена възраст и някъде пише, че “трябва” да умее нещо. Когато детето се чувства на мястото си, започва да върви по следващите стъпала. Също тaка е важно да знаем, че във всяка нова среда, в която попадне детето ни – ясла, градина, училище – то ще има нужда да премине последователно през тези етапи. Не навсякъде ще срещне хора, които знаят как да го преведат през тези С-та, но когато то е получило този опит у дома, става по-устойчиво, по-уверено и можещо да се сблъсква с бурите на живота.

Защо детето вика, крещи, тръшка се, тропа с крак, заплашва, не иска да си ляга навреме и просто се държи нормално? Защо решава да пие вода, да ходи до тоалетна след като сме казали “лека нощ”? Защо точно когато бързаме, детето решава, че искa други дрехи? Какво да правим, когато се държи така? Тези и още много въпроси свързани със социалните причини за това ще разгледаме в следващата ни статия “Четирите танца на неразбирателството”. Oчаквайте скоро!

Марина Титева Психолог,
Мениджър в Академия за ранно детско развитие Бобче Топче, гр. Стара Загора

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d bloggers like this: